Сънят е здраве. Това изречение се е предавало от поколение на поколение в продължение на десетилетия. И има защо. Сънят наистина подобрява здравословното състояние на човек, но не само. Вече често се говори за ползите от съня, но рядко се споменават негативните последствия от недоспиването. А те не са незименно обратните на ефекта от достатъчния и пълноценен сън.

С тази статия ще разкажа до какво води недоспиването. Тя няма за цел да плаши родителите или хората като цяло. Нейната единствена цел е да информира, за да може всеки да помисли и да вземе решение дали е готов да плати цената, която идва с продължителното недоспиване.

Споменах вече здравето и няма как да не започна с него. По време на съня тялото на човек отделя определени вещества (вид протеини), които се борят с инфекциите. Депривацията на сън води до ниски нива на тези протеини в тялото, което от своя страна отслабва имунната защита. Дълбокият сън има най-голяма роля в това. По време на тези фази, активността на Т-клетките се увеличава, а тяхната функция е да разпознават и унищожават заразени и абнормални клетки. А недоспиването често води до по-повърхностен и некачествен сън. Следователно фазите на най-дълбок сън са малко или прекалено кратки. Тялото няма възможност да се възстанови добре. В отговор, то е по-податливо на всяко негативно влияние на средата. Ето защо сънят е здраве. Не е случаен и фактът, че децата, които започват да посещават ясла или градина за първи път и преминават през трудна адаптация, стрес и проблеми със съня, боледуват в пъти по-често и дълго от други, които спят добре.

Недоспиването има много силен негативен ефект върху поведението на хората през деня. Системното лишаване от нужното количество сън води до повишена нервна възбуда. Тя пък от своя страна отслабва мозъчните функции, а именно памет, концентрация, емоционална регулация и не само. Вероятно сте виждали деца, които започват да плачат от най-малкото, стават силно раздразнителни и дори прибягват до неприемливо поведение тогава, когато времето им за сън е отминало. Всичко това може да бъде много лесно обяснено научно. Ние, хората, се отличаваме от всяко друго живо същество по изключително сложно функциониращата нервна система. Мозъчната кора е доразвита и ни дава способности, с които други организми не могат да се похвалят. Но ето че сънят се явява ключов в поддържането на тези умения. Недоспиването прави регулирането на действията ни много по-трудно. Ставаме по-непохватни, по-несдържани, прагът на търпимост е нисък, капацитетът на съсредоточеното внимание намалява драстично. 

Опитвали ли сте се да работите и да бъдете продуктивни в ден, в който сте много уморени и сте спали много малко часове? Ако отговорът ви е “да”, то значи знаете как се чувства човек в такъв момент. Работата върви изключително бавно. Нещо, което можете да свършите за 10 минути, го вършите в продължение на 1 час. Не успявате да се концентрирате добре, всичко ви пречи. Как тогава очакваме едно дете да се учи да се преобръща или пък да прави кула от кубчета, ако е спало много малко и некачествено?! И за него всяко усилие ще е двойно, дори тройно. То няма да има търпението или пък желанието. Когато кулата падне, то ще се ядоса и ще се откаже. Може дори да хвърли кубчетата. Не защото е „лошо“, а защото регулацията отсъства. Умората надделява. Децата в училище лежат по чиновете и са почти готови да заспят, докато учителите очакват от тях да чуят, разберат, запомнят и възпроизведат даден урок. Много възрастни хора вярват, че ще свършат повече работа, ако стоят на компютъра до късните часове на деня. Много студенти вярват, че ще се подготвят по-добре за изпитите си, ако стават всеки ден рано и лягат късно. Истината обаче е точно обратната. Нужен е повече сън, а не повече будуване. Защото благодарение на него, всички те ще са по-продуктивни, по-дейни и по-способни в задачите си. Малкото време, което имат, ще е качествено и достатъчно. Тоест можем да кажем, че любимата фраза на Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“, важи с пълна сила и за съня. Колкото повече спим, толкова повече време се оказва, че имаме.

Системното недоспиване води до трудности в повечето сфери от живота ни, правейки дори елементарните задачи сложни и бавни. Но това не е всичко. Недоспиването влияе негативно дори на хранителните ни навици. Ясно е вероятно, че когато е уморен, човек е по-склонен да търси бързи захари и въглехидрати, които да повишат макар и временно енергията му. Чувствителността на тялото към инсулин намалява и това води до високи нива на кръвна захар и предпочитание към тези храни. А когато умножим подобно поведение в пъти, рискът от затлъстяване и сърдечно-съдови болести е огромен. 

Недоспиването повишава и хормоните на стреса. Тялото отделя в пъти повече кортизол и адреналин. Защото организмът се опитва да работи, да бъде активен тогава, когато времето за това е отминало. Тези хормони са нужни, за да функционираме, макар и много по-некачествено. В следствие на тези високи нива на хормоните на стреса, апетитът се увеличава, но се трупат много повече мазнини. В подобен момент човек няма желание, нито мотивация (висша функция на централната нервна система, базирана на сложна мисловна дейсност, която също е затруднена след недоспиване) за здравословно хранене. Децата пък избягват полезните храни и не са склонни да опитват нови такива. От там следват много дефицити и физиологични проблеми или просто отново стигаме до темата с недостатъчната имунна защита.

А как недостатъчният сън влияе на самия сън? Да, правилно прочетохте. Дори сънят страда от недоспиването. Както вече споменах по-горе, структурата му може да се променя. Дълбоките фази на съня – онези, които имат функцията да регенерират тялото и клетките на физическо ниво – са по-малко и по-кратки. По-вероятно е човекът да сънува кошмари или дори да будува през нощта и въпреки нуждата от сън, да не може да си го набави. Това отново се обяснява от натрупаните хормони на стреса. Те дават индикация на тялото, че средата е опасна, враждебна и то трябва да бъде нащрек. Не може да се отпусне, а от там и не може да се възстанови.

Какво ни говори всичко това? Сънят не е просто важен. Той е жизнено важен. Повече сън е равно на повече от всичко останало – щастие, сили, умения, здраве… Системното недоспиване може да бъде пагубно и е много важно да бъдем информирани за това. Важно е да знаем от колко сън имат нужда децата ни, за да могат да растат здрави, щастливи и успешни. Ние самите също.

Автор: Меги Дойчинова – Детски прозявки